Приказка без и

Когато пиша без и,
мога да говоря, докато се изморя,
за моите неща, за твоите,
за това, което имам
и принадлежи на мен...
Даже мога да пиша за него,
за тях,
за останалите хора.
Но без и
няма как да кажа вие,
ти,
нещата ви.
Не мога да говоря зa техните,
твоите,
нито за нашите неща.
Така се случва...
Понякога губя буквата и...
и така не мога да ти говоря,
да мисля за теб и да те обичам.
Без и оставам аз, но ти изчезваш...
А като не мога да те назова,
как бих могъл да ти се радвам?
Както в приказката... ако ти не съществуваш,
обричам се да не виждам най-лошото у себе си
и вечното му отражение
в същото
неизменно
глупаво
огледало.

Хорхе Букай